Ивайло Найденов е магистър по Ядрена енергетика“ и с

  Ивайло Найденов е магистър по „ Ядрена енергетика “ и с докторска степен по „ Ядрени енергетични съоръжения и уредби “ от Технически университет – София. В интервала 2014-2019 година е поредно „ помощник “ и „ основен помощник “ в катедра „ Топлоенергетика и нуклеарна енергетика “ в Енергомашиностроителен факултет на Техническия университет – София. Специализира в региона на енергийната сигурност в Школата на НАТО в Анталия, Турция през 2015 година и в Школата на Университет „ Масарик “, Бърно, Чехия през 2016 година, а през 2017 година минава през специализация в региона на сериозните първични материали в COST Action, Висш механически институт в Лисабон, Португалия. Печели първо място в състезанието за най-хубав млад академик на Българско нуклеарно сдружение през 2017г. Заема позицията изпълнителен шеф на БФИЕК от октомври 2019 година Още по тематиката 9 фев 2023 9 фев 2023 Инж. Найденов Как оценявате заложеното в Стратегическата визия за развиване на енергетиката с небосвод до 2053 година – изпълнимо и използвано ли е? Положителното е, че се показа визия за развиването на електроенергетиката. Вече повече от 2 години страната е без енергийна тактика, т.е. липсва ни рамка за осъществяване на енергийната политика. На този декор виждаме, че се утвърждават и отхвърлят разнообразни планове, които са свързани с енергетиката и по-тясно – с електроенергетиката. Доколкото няма обща рамка и общи цели, този метод основава предпоставки за неефективност. Ето за какво, представянето на визията е стъпка в вярната посока. Колкото до съответните планове, се надявам, те да могат да бъдат коментирани по целенасоченост от заинтригуваните страни в процеса на прерастване на визията в нова енергийна тактика. Има някои планове, да вземем за пример за Водноелектрическа централа, които са в друга степен на подготвеност и са обсъждани през годините. Подобни подготвени планове биха могли да са релативно елементарно реализуеми, стига да се потвърди технико-икономическата им целенасоченост. Нова енергийна тактика би трябвало да върви ръка за ръка и с изработването на индустриална тактика, поради прогнозата за повишаване на потреблението при енергоинтензивната промишленост. Необходимо е да се направи подробен и реален разбор както на предлагането на електрическа енергия, по този начин и на потреблението. Важното е да се подсигурява обезпечаването на електрическа енергия на цена, която да резервира конкурентоспособността на българската промишленост и да предизвиква родното ни произвеждане. Каква е Вашата визия за развиване на базовите мощности в страната в изискванията на възходящ дял на силата от ВЕИ за реализиране на заложените цели от Зеления преход? Доколкото базовата промишленост се нуждае от базова сила, то съществуването на нискоемисионни базови мощности в електроенергийната система, които обезпечават електрическа енергия на налична цена, е значим детайл. В това отношение позицията на БФИЕК постоянно е била, че построяването на нови мощности, от какъвто и да е вид, би трябвало да става на пазарен принцип, без причиняване на непотребни разноски за крайните консуматори. Това се отнася и до системите за предпазване на електрическата сила. Какъв да е делът в електроенергийната система на новите базови мощности, както и на новите ВЕИ, е въпрос на разбор на прогнозните енергийни и мощностни салда в страната и района, а правенето на енергийната тактика ще стъпи на тези разбори. В какъв период и небосвод, съгласно Вас, би било реалистично и стопански издържано да се поеме ангажимент за затваряне на въглищните централи в България? Този въпрос може да се преглежда в два аспекта. Първият е чисто икономическият метод, където основната променлива са цените на въглеродните излъчвания. Не е загадка, че цените на лигнитните въглища са ниски и, в случай че не трябваше да се заплащат разрешителните за излъчвания парникови газове, Топлоелектрическа централа на лигнитни въглища у нас щяха да създават електрическа енергия с релативно ниски разноски. Доколкото обаче лигнитните въглища са нискокачествено гориво, то и емисионните фактори на централите са високи, което води до огромни спомагателни разноски. При цена на излъчванията от 100 EUR/t, тя се трансформира в разход сред 120 и 140 EUR/MWh. В този случай икономическата успеваемост зависи извънредно доста от ценовите нива на пазара на електрическа енергия. От друга страна стои аспектът на енергийната сигурност. Лигнитните въглища са локално гориво и не разчитаме за тях на външни снабдители и директни страни. Топлоелектрическа централа на лигнитни въглища играят значима роля за първичното и вторично контролиране на периодичност на синхронната зона на Континентална Европа, както и за непрекъсната и сигурна работа на единната електроенергийна система. В този ред на мисли, замяната на Топлоелектрическа централа на лигнитни въглища ще се реализира, когато в електроенергийната система има мощности с еквиваленти функционалности на Топлоелектрическа централа, за обезпечаване на нужните систематични услуги. Редица разбори, в това число и тези, показани от Министерството на енергетиката, сочат като най-реалистичен метод постепенната подмяна на въглищните Топлоелектрическа централа с небосвод сред 2030 и 2040 година Основната точка на разбор е кой вид е най-разходоефективен и резервира оптимално адекватността на електроенергийната система:  - вложения в нови диспечируеми мощности; - последователното извеждане от употреба, въпреки и при възходящи разноски за емисии; - запазването на Топлоелектрическа централа и въгледобива при въвеждане на въглеродоочистващи системи. Има ли към този момент направени сюжети от Комисията за енергиен преход, на която сте член, за декарбонизация на българската енергетика и какви са заложените параметри в тях на индустриалните енергийни мощности? Разгледани са разнообразни сюжети, които почиват на заложените параметри в Националния проект за възобновяване и резистентност. Някои от тях предивждат по-бързо извеждане от употреба на въглищните централи, други плануват период за работа на въглищните централи до 2038 година с последователно извеждане от употреба. Всички сюжети в последна сметка водят до еднакъв краен резултат през 2050 година, единствено че с разнообразни разноски. Спирането на топлоелектрическите централи у нас преди 2038 година води до спомагателни разноски за системата, които могат да доближат до към 10 милиарда евро през интервала 2025 – 2035 година, според от възприетите периоди и избора на заместващите мощности. В самата комисия няма единогласие по интерпретацията на резултатите, само че нашата работа е не да изземваме функционалности на изпълнителната власт, планувани в Закона за енергетиката, а да изработим сюжети, да оценим резултатите им и да ги предоставим за информация на Консултативния съвет по Зелената договорка. Комисията за енергиен преход има чисто съвещателни функционалности и, според мен, не може да взема решение независимо ориста на българската енергетика. Нейната цел е да сътвори аналитична основа, която да се даде на институциите, ангажирани с вземането на тези основни решения. От друга страна, с решението на Народно събрание за преразглеждане на Националния проект за възобновяване и резистентност, евентуално ще се променят и параметрите на сюжетите, които Комисията за енергиен преход би трябвало да преглежда. Твърде е допустимо да се наложи работата да стартира от начало. Какви са главните симулационни модели, на които са основани тези сюжети? Използван е моделът Plexos на CompassLexecon, който моделира почасово енергийните и мощностните салда, както и взаимовръзките сред обособените балансови зони, съгласно заложените входни данни. Самите входни данни са генерирани с изчислителния инструмент Pathways Explorer. Оценяват се и разноските за електроенергийната система и намаляването на излъчванията парникови газове. Как ограниченията за енергийна успеваемост в промишлеността способстват понижаване на енергопотреблението и използвани ли са при по-енергоемките производства? Бих желал първо да направя значимото разграничаване сред енергоемкост и енергоинтензивност. Енергоемкостта е, когато се използва доста сила по принцип, а енергоинтензивността е, когато се използва доста сила на единица артикул, заради особеностите на софтуерните процеси – електролиза, размразяване на метали, синтез на химични артикули и така нататък Енергоинтензивните производства са ефикасни, само че изискват доста сила, средствата за която е главен съставен елемент на разноските им. Индустрията в България от дълги години е най-енергоефективният бранш като непрекъснато усъвършенства индикаторите си. Всички огромни предприятия непрестанно работят за възстановяване на енергийната си успеваемост, тъй като тя от основно значение за добра конкурентоспособност и висок капацитет за експорт. Освен това енергийната успеваемост не всеки път води до понижаване на електропотреблението. Това е така наречен абсурд на Джевънс – когато намалиш енергопотреблението на единица артикул (повишаваш енергийната ефективност), можеш да разшириш производството и, произвеждайки повече единици краен артикул по-ефективно, в последна сметка усилваш потреблението на сила в безспорни единици. Както към този момент споделих, българската промишленост е най-енергоефективният бранш у нас. Усилията би трябвало да се насочат за усъвършенствания на енергийната успеваемост при семействата и в областта на услугите. Към сегашния миг какви са най-сериозните провокации, пред които са изправени предприятията, членуващи в Българската федерация на индустриалните енергийни потребители? Въпреки краткотрайното усмиряване на енергийните пазари, стои терзанието от ново покачване на цените на газа и електрическата енергия, доколкото не може да се дефинира дали интервалът на волатилност на тези цени е завършил. Друго предизвикателство е съживяването на дълготрайната доставка на електрическа енергия за крайните индустриални консуматори, защото видяхме през миналите 18 месеца рисковете, произлизащи от високия дял на спотовата търговия. Ситуацията с обезпечаването на доставките на природен газ беше овладяна наред от служебното държавно управление на Гълъб Донев. Кои са главните снабдители на природен газ за огромните индустриални предприятия? И понастоящем главният снабдител на промишлеността е „ Булгаргаз “, само че с изключение на тези доставки предприятията си закупуват газ и от други търговци, тъй че да получат артикул, който дава отговор в най-голяма степен на профила им на ползване. Към момента обаче (януари и февруари 2023 г.) цените на спот пазара са по-ниски от цената на „ Булгаргаз “. Това е по този начин, защото в микса на държавния снабдител влизат и количества газ от ПГХ „ Чирен “, които в този момент са скъпи, защото бяха нагнетени, когато цените на газа бяха прекомерно високи. Каква е визията на членовете на Федерацията на индустриалните енергийни потребители във връзка с цялостната либерализация на газовия пазар в страната? БФИЕК поддържа развиването на либерализиран и транспарантен пазар на природен газ. Същевременно би трябвало процесът на либерализация да е предвидим, а не бурен. Трябва да извлечем поучения и от либерализацията на електроенергийния пазар, която сподели някои недостатъци на краткосрочната търговия. Пазарите както на електрическа енергия, по този начин и на газ е добре да оферират достъп до артикули с друг профил и друга срочност, тъй че да се обезпечи съответна опция за ръководство на портфолиото и на риска както за крайните клиенти, по този начин и за търговците. Какви са настройките и опциите на членовете на БФИЕК за прекосяване към различно на природния газ гориво? Възможностите за прекосяване към различни горива са разнообразни според от съответното произвеждане, като от време на време такава стъпка е невъзможна. Предприятията, при които има опция за потребление на различни горива, към този момент са подхванали стъпки в тази посока. За страдание процесът не е бърз, защото е обвързван с планиране и създаване на нови промишлени съоръжения, с смяна на комплексните разрешителни, приемането на съответните разрешителни за създаване и въвеждане в употреба на новите съоръжения и така нататък Основно се минава към пропан-бутан, на някои места газът се заменя с дизелово гориво. Замяната с електрическа енергия е по-ограничена. Пълното прекосяване към различни горива ще се реализира едвам, когато приключи построяването и въвеждането в употреба на съответните съоръжения. В множеството случаи, обаче, различното гориво измества единствено отчасти потреблението на природен газ. На финала апелирам за Вашата прогноза – по кое време и по какъв начин във времето виждате възобновяване на икономическия напредък в страната? Не бих могъл да се наемам с точна прогноза, тъй като зависи от доста външни фактори. И все още има прочут растеж, стремежът е той да се форсира. Доколкото обаче сме отворена, експортноориентирана стопанска система, производството у нас ще зависи и от търсенето в границите на главните ни пазари.